Правен режим на задължителната застраховка “Гражданска отговорност”

В последните няколко месеца зачестиха изпращаните от Гаранционния фонд уведомления до собствениците на МПС във връзка със задължението им да сключат застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В съответните писма се посочват редица правни разпоредби, някои от които съдържат санкционни предписания. В тази връзка по-долу са изложени някои от по-важните въпроси, които са от значение за собствениците на МПС, регистрирани на територията на Р. България.

В разпоредбата на чл. 249 от КЗ като задължителни са посочени следните застраховки, а именно:
1. „Гражданска отговорност” на автомобилистите;
2. „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз
3. други застраховки, установени със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за РБ.

На основание чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е било спряно от движение.

Предвид горепосочените задължения в КЗ е установена и следната система за контрол и спазване на съответните правила, а именно:
Между Гаранционния фонд и съответните компетентни държавни органи – МВР е налице и действа система за обмен на информация по отношение на регистрираните на територията на РБ МПС. Застрахователните дружества имат от своя страна задължението да подават на Гаранционния фонд информация за сключените застрахователни полици за съответните МПС. Така Гаранционният фонд се явява своеобразен център на съсредоточаване на информация във връзка с регистрираните на територията на Р. България автомобили към определена дата, както и информация кои от тях са спрени от движение /тази информация се получава от КАТ и другите компетентни подразделения на МВР/, а също така и за това по отношение на кои от тях е изпълнено задължението за сключване на застраховка ГО на автомобилистите.
Предвид това Гаранционният фонд може да следи към всеки един момент дали за определено МПС е налице сключена застрахователна полица за ГО или не.
В случай, че се установи неизпълнение на задължението за сключване на тази застраховка от страна на съответния собственик Гаранционният фонд му изпраща уведомление, че в тяхната база данни не са налице данни за сключване на застраховката. Собственикът има право да отговори в рамките на 14 дни дали е сключил застраховка или не, тъй като е възможно действително да е налице застраховка, но съответното дружество да не е уведомило надлежно Гаранционния фонд за това. В случай, че до изтичането на срока съответният адресат на уведомлението не представи отговор и доказателства за изпълнение на задължението да сключи застраховка ГО, то Гаранционният фонд връща информация на компетентните органи /МВР/ за това, че за определен автомобил неговият собственик не е изпълнил задължението си да сключи застраховка ГО. На това основание и на осн. чл. 295, ал. 4 от КЗ последните следва да предприемат незабавно мерки по спирането от движение на съответното МПС.
Отделно от това при получени съответни уведомления от Гаранционния фонд за неизпълнение на задължението за сключване на задължителното застраховка ГО на автомобилистите, компетентните държавни органи имат правото да съставят на съответните собственици АУАН и НП за налагане на санкции.

Предвид текстовото оформление на чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ следва, че задължението за сключване на застраховката е за собствениците на МПС, които имат регистрация на територията на Р.България. С други думи от самия факт на притежаване на МПС следва пряко задължението за сключване на застраховката. Така например единственият вариант на отпадане на това задължение е съответното лице или да се разпореди с собственото си МПС или да го спре от движение. Тази особеност проличава ясно в сравнение със задължението за закупуване на винетка например. При последното, установеното в закона задължение следва от факта на управляване на МПС извън населено място. Поради това и съответните санкции могат да се налагат в единия случай на съответните собственици единствено в резултат на установяване на факта, че за определено МПС не е сключена застраховка /дори и когато не е установено съответното нарушение по повод на управляване на МПС/, докато обратно във втория случай необходима предпоставка за налагане на административно наказание е установяване на нарушението по време на движение – на управляване на МПС извън населено място.

Макар и в съдебната практика да е налице известно разминаване и противоречия, относително ясен е и въпросът дали следва да носи административно-наказателна отговорност лице, за което е установено, че единствено управлява автомобил във връзка с който не е сключена застраховка ГО, но което не е собственик на съответното МПС.
Чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ въвежда съответното задължение единствено за собствениците на МПС. От друга страна обаче в разпоредбата на чл. 315, ал.1 от КЗ са предвидени наказания за две категории субекти:
– собствениците на МПС;
– водачите на МПС.
От тук следва изводът, че макар и задължението за водачите да не е предвидено в разпоредбата на чл. 259 от КЗ, то е предвидено в тази на чл. 315, ал.1 от КЗ, която също е част от съответния закон и макар и систематичното място на хипотезата за водачите да следва да е и в материално – правните разпоредби, а не само в санкционните разпоредби, то все пак поражда възможността да се налагат съответни санкции и за водачите на МПС, които управляват автомобили, за които не е сключена застраховка ГО.

Санкциите при нарушения на горепосочените задължения са посочени в чл. 315 от КЗ и се изразяват във формата на глоба за физическите лица /от 400 до 600 лв./ и имуществени санкции за юридическите лица /от 2000 до 5000 лв./.

Особена санкция, имаща по-скоро характера на принудителна административна мярка, е установена в разпоредбата на чл. 295, ал. 4 от КЗ. По – конкретно става въпрос за възможността на компетентните държавни органи да предприемат мерки за спиране от движение на МПС, за които не са налице данни да са сключени застраховки ГО.

Къде са възможностите за защита от действията на административните органи?
На първо място, при евентуално издаване на НП следва да се провери дали съответното нарушение е надлежно квалифицирано, т.е. дали спрямо него са посочени релевантни правни разпоредби. Много внимателно следва да се провери дали съответното нарушение е конкретизирано към определена дата. Следва да се обърне внимание също така и на обстоятелството дали е спазен срока за образуване на административно-наказателното производство по 34, ал.1 от ЗАНН, в която разпоредба е посочено, че не се образува административно-наказателно производство:
– ако не е съставен АУАН в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя;
– ако са изтекли две години от извършване на нарушението /тъй като в тези случаи нарушенията се явяват такива на Кодекса за застраховането/.

Особености са налице и при сключване на застраховката ГО при условията на разсрочено плащане. В тези хипотези вероятността за задействане на санкционния механизъм е по-малко вероятна. Причината за това е че макар и на разсрочено плащане застраховката се сключва за период от една година. В случай на неплащане на определена вноска, застрахователното дружество има възможността да прекрати едностранно договора със съответния собственик на МПС, но за да настъпи този ефект следва на последния да е връчено надлежно уведомление за това прекратяване. Застрахователните дружества се опитват да си спестяват тези изрични уведомления като включват съответен предупредителен текст в самите полици на застраховките, но съобразно вече излязлата съдебна практика по този въпрос единствено посочването на предупреждението в полицата не е достатъчно за развалянето на договора, а е необходимо изпращането и получаването на съответно уведомление. В този смисъл до момента на получаване на съответното уведомление за прекратяване на полицата същата е валидна и действаща.

© Адвокатска кантора „Юрикон”/адв. Дойчин Иванов. Използването на тази статия, както и на фрагменти от нея без изричното съгласието на нейния автор е забранено и се преследва по предвидения от закона ред.