Правен режим на търговските марки на територията на РБ

Правният режим на търговските марки в Р. България е уреден в Закона за марките и географските означения. По отношение на установената с този нормативен акт правна уредба са налице действащи от няколко месеца съществени промени, които засягат основни принципи и философията на процедурите по регистрация и защита на търговските марки.

Какъв беше в най-общи линии редът преди промените?
По отношение на процедурата по регистрация на търговска марка централна роля играеше Патентното ведомство. Тази институция приемаше съответните заявки, администрира същите, събира държавните такси и извършваше проверките по допустимостта на определена заявка /т.нар. абсолютни основания за регистрация – дали определен знак има характеристиките на марка/, проверките за наличие на относителните предпоставки за регистрация на определен знак, а именно дали вече за същите или сходни стоки и услуги не е налице регистрирана марка идентична или сходна. ПВ извършваше и проверка – т.нар. материална експертиза относно установяване на това дали заявената марка действително се използва в търговския оборот. От тази гладна точка Патентното ведомство изпълняваше ролята на служебен защитник на регистрираните марки по отношение на исканията за регистрация на нови марки.
По досегашния ред процедурата по регистрация на търговска марка продължаваше най-малко 18 месеца от датата на подаване на заявката.

С промените на закона се въвежда т.нар. опозиционна система. При нея титулярите на регистрирани марки вече имат ангажимента сами да следят за евентуалните нарушения на правата им. В случай, че се установят такива нарушения, то съответните собственици на марки имат правото да подадат до ПВ опозиция по отношение на искания за регистрация на сходни или идентични марки. Ако такава опозиция не бъде подадена ПВ има всички основания да регистрира подадената впоследствие марка и по този начин ще се стигне да наличие на повече от една сходна или идентична марка за едни и същи или сходни стоки и услуги.
В това отношение за собствениците на вече регистрирани марки възниква задължението да следят ежемесечно публикациите на подаваните заявки за регистрация на търговски марки в официалния бюлетин на ПВ. Тъкмо това е началната дата – публикацията на съответната заявка за търговска марка, от която дата започва да тече срокът, в рамките на който собственикът на регистрирана марка може да подаде опозиция. Срокът е регламентиран в чл. 38б, ал.2 ат ЗМГО и е 3 месеца от публикацията на конкурентната заявка за регистрация на търговска марка в официалния бюлетин на ПВ.
Във връзка с всяка редовна опозиция се образува производство по проверка на нейната основателност. От съответните страни се събират становища и съответния решаващ състав в ПВ се произнася с решение за уважаване на опозицията или за нейното отхвърляне.
На свой ред горните решения подлежат на обжалване пред съответния отдел по споровете при ПВ.
Ако срещу определена заявка за регистрация не бъде подадена опозиция за ПВ няма да са налице пречки за регистрация на марката.

Във връзка с горепосочените промени следват и значителните съкращавания на сроковете за регистрация на търговските марки, а именно вместо най-малко 18 месеца, сроковете се редуцират до 10 месеца. Става въпрос за случаите, при които не са налице отклонения във връзка с подавани опозиции и жалби и възражения.

Предвид изложеното по-горе, следва изводът, че по нововъведения ред за собствениците на търговски марки от съществено значение за защитата на правата им се явява ангажиментът по извършване на постоянно наблюдение на публикациите на търговски марки в официалния бюлетин на ПВ. Именно този контрол и постоянно наблюдение може да осигури възможността за спазване на сроковете за подаване на опозиция и предотвратяването на регистрацията на конкурентна марка.

© Адвокатска кантора „Юрикон”/адв. Дойчин Иванов. Използването на тази статия, както и на фрагменти от нея без изричното съгласието на нейния автор е забранено и се преследва по предвидения от закона ред.